Не, не искам да ми подаряваш цветя! Не ги убивай! Не прави това за мен! Аз посадих  градина в душата ти. Грижи се за нея. Светът винаги има нужда от едно цвете. То е живот, а  букетът – мъртва благодарност. Когато ти се прииска да ми подариш няколко трупове на цветя – покани ме в тази градина. Ще се разходим, ще си говорим и аз ще си тръгна – щастлива, че спасила съм няколко живота и че душата ти, този позабравен цветен храм бива понякога посещаван.

Комплименти мило момиче! Това е нещо на което ми се иска да науча целия свят. Защо си подаряват трупове. Защо сеят смърт. Много ме зарадва с постинга си. Аз съм зряла жена, научила съм децата и близките си, когато искат да зарадват някого с цвете да го купят в саксия, да не са съучастници в прекъсването на нечии живот.
Хубав уикенд и никога не се променяй!

Трогна ме! Опитвам се да бъда оптимист, а това е част от оптимизма ми - това, което обичам да е добре, за да съм добре и аз. А аз наистина обичам цветя :) Прегръдки и много усмивки за теб!