И аз мога да обичам...


Днес е световния ден за защита на животните.  Малко късно пиша за това, но едва сега намерих време да седна пред компютъра. Избрах да сложа тази снимка и това заглавие, защото наистина и бездомните животни могат да обичат...и то много силно.  Това кученце се мотаеше из ЖП гарата в Ихтиман и беше много дружелюбно. Дори го почерпих с вафличка. То, както и всички други бездомни животни, носи в погледа си безкрайна изстрадалост и още повече любов, която търси своя приемник.  Този ден няма как да бъде отбелязан, поне не в България, но като един оптимист, се надявам завбъдеще това да се промени. Да може на този ден да си даваме една равносметка за това какво сме направили за по-малките ни братя - животните. Защото те го заслужават не по-малко от хората. Често, дори повече от тях.  Аз ще отбележа този ден, като нахраня отново бездомното кученце, което почти всяка вечер идва пред нас и чака своята "вечеря", но е толкова наплашено, че не се оставя да му помогна повече...с дом например.  Ще изгледам "Лисицата и детето" - един филм на режисьора Люк Жаке ("Походът на императорите"). Разказва се за приятелството на едно дете и една дива лисица, което приятелство в дадени моменти се оказва много по-възвишено от приятелството между човек и човек. Поне такива са първоначалните ми впечатления от резюмето на филма. Тези филми винаги са стойностни. Винаги в даден момент стават тъжни...може и да си поплача... Ще завърша с една мисъл на Махатма Ганди, която много ми харесва: "Величието и моралния напредък на една нация се измерват с отношението й към животните". ..Остава да се запитаме само "Къде сме ние?"